"Знаете ли кой съм аз"

Народен бях, дорде бях гол
и нямах хляб да ям;
за народа си бях готов
и живота си да дам.

Народен бях, дорде имах
аз нужда от народа;
цели пет години крещях
за чест и за свобода.

Но видях аз - свободата
парички не печели;
сал кражбата у хората
лежи в меки постели.

И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез -
богатите с жълтици.

И заклех се пред себе си
парички да добия;
с дявола станах ортак,
мекере на Сърбия.

Продавах аз народа си
за лъскави жълтички,
продавах аз брата си
за пустите парички.

Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.

Но... хвала ми! Спечелих си
две хиляди жълтички;
ще хванат те веч от сега
да се въдят самички.

Ще стана аз човек почтен,
не ще съм вагабонтин
и аз ще да спусна корем
и пак ще съм "народен".

Ще ми стискат ръчицата
нашите великаши;
"Пълна му е торбичката",
ще казват, "той е наши".

И аз, честит, ще си купя
файтон с два бели хата,
ще се разхожда по Букурещ
в него мойта Ната!

Стефан Стамболов

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър христиенин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със труда си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

---

Христо Ботев

Българският език

Език свещен на моите деди,                     
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.                   


Иван Вазов

Песен за майката

  
                                                                                                                                 

от Марко Ганчев                                                                                                                                    Прохожда чедото, прохожда И тръпка сладостна пробожда Сърцето майчино, че вече човек е нейното човече. И мисли тя, че го повежда с ръка към своята надежда. Не знае, че го е създала за близост не, а за раздяла. Додето майката усети, изтръгва й го от ръцете безмилостният господар на всички царства цар Буквар. Остава майката сама с играчките му у дома. Погалва някоя играчка и ето ти играчка-плачка. Прописва чедото, прописва. Вълна на нова радост плисва и първа дума пишат двама, и то се знае, тя е “мама”. Когато мама е сама, ще праща чедото писма… Не знае тя, че рядко пише синът зает с дела по-висши. Додето майката усети, изтръгват й го от ръцете казарма, работа, жени… А пък жените са едни… Сама при старите му книги остава мама и реди ги. Поплакват заедно с буквара и после всеки се затваря. От ден на ден разбира мама, че има син, но и че няма. Разбира тя,че го е създала за близост не, а за раздяла. И вече не до рожба близка да бъде близо мама иска. Обратното желае само: синът да не извика “мамо”. Да не извика “мамо, мамо” синът в нещастие голямо. И щом не сеща се за мама, то значи, че опасност няма И че светът добре го среща, затуй за мама се не сеща. И мама в стаята тогава ръка на себе си подава, поема я и се повежда сама към своята надежда

Пролет

                                                                                                             От Васил Попович

Пролет мила, животворна
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.

И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.

Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.

Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе.                                     Източник

Велосипедът

 Велосипедът е първото индивидуално механично превозно средство. Първият велосипед е изобретен от немския професор барон Карл фон Дрейс.Изобретението му е имало кормило и дървена рама, но е нямал педали. Движел се е чрез отблъскване с крака.
 Първите велосипеди се появяват в Европа през 18-19 век. Те са много по-различни от днешните на външен вид, но в основата са същите — рама, свързваща две колела, кормило за управление, седалка и педали за задвижване. Впоследствие се появяват верига, спирачки, скорости и най-различни други подобрения.
 1890 год. Едновременно няколко фирми започнали производството на веломашини с рамки тип "диамант" – със затворена форма. От този момент практически се формирал външния вид на съвременния велосипед и понататъшният прогрес само усъвършенствал отделните възлови части и агрегати.  Поставят се и първите скорости върху колелото.
 Съществуват няколко видове велосипеди според предназначението им.
 Планинските велосипеди са подходящи за спортуване. Имат дълбок грайфер на гумите, предни и задни амортисьори, подсилена конструкция и множество предавки позволяващи изкачването на стръмни наклони.
 За предвижване в града се използват градските велосипеди. Снабдени са с гуми подходящи за асфалт, фар, багажник.
Шосеен велосипед -бегач. Снабден е с олекотена конструкция и големи колела, за преодоляване на големи разстояния.
Има и пистов велосипед, BMX - bicycle motocross) е велосипед с малки (20") капли, без скорости, велосипеди за двама и повече колоездачи.
Източник Повече информация - тук и тук, тук също

Христо Ботев

Пристанала

Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
"Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д’идем двама!"
Па се спусна к’нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей изкочи стара майка
на висок и хубав чардак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,

че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!"

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
ту щерка си, ту Дойчина.

"Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш, дето седнеш -
да не станеш по година!

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от верига, от темница!

Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че от там се тебе хили
и на горски самодиви!

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!"

От тез клетви се събуди
и Стоенкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!"

Лайката

Билки за лек

Майка Зайка се завайка -
Зайко зъбче го боли.
Доктор Га й рече: - Лайка
в къщи имате, нали?
С нея ще се нажабурка
и ще оздравее в миг.
Зайка в своята къщурка
няма лайка нито плик.
"А сега? Къде да ида?
Зимата навън фучи.
Рунтавелка да ме види,
зная си, ще ме сгълчи.
Но - при нея!..."
- Рунтавелке, извинявай!...
- Заповядай!
Брах я в пек.
Ще ти дам, но не забравяй,
билки да береш за лек!

Автор: Методи Христов

 Най-често срещана, обичана, уханна-това е лайката нашият незаменим помощник при различни неразположения душевни и телесни.  
 Лайката пренадлежи към семейство сложноцветни. Расте по ливади, поляни, пасища и около пътища. Отдавна е използвана от народната медицина, навлязла е широко и в научната. Според проучванията най-важната съставка на етеричното и масло е хамазуленът-с доказано противовъзпалително, спазмологично и газогонно действие.
 За нейна родина се смятат земите на Азия, според други източници Африка. В момента е разпространена в целия свят. Заради противовъзпалителното, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия лайката е смятана за универсално лекарство.
 Най често се използва под формата на чай и промивки. Не бива да се подценява ролята и при инхалации и лапи. Намира широко приложение в козметиката.
 Затова си направете чай от лайка и бъдете сигурни, че сте се погрижили за здравето и външният си вид.

Телефонът

Източник

 Можем ли да си представим ежедневието без телефон?
 Знаел ли е Александър Бел през 1876 година, обаждайки се до своя помощник Уотсън до съседната стая с новото си изобретение, колко ще промени живота на човечеството?
Телефонът бързо навлиза в България. Само година след това на 12 януари се е провела първата телефонна връзка от днешния град Пордим. Това става в Руско-Турската война между  румънския и руския щаб при обсадата на Плевен.
 Въведен е официално през 1879, а първата междуселищна връзка се е осъществила през1891 между София и Пловдив.
 Връзката меду два телефонни устройства се осъществява благодарение на телефонната централа.
 С увеличението на броя абонати в началото на 20 век са въведени първите ръчни централи.  След това са въведени електромеханични, след тях полупроводникови и хибридни-все още съществуват и накрая добре познатите цифрови.
Клетъчните мрежи се появяват през първата половина на 80-те години. Първите мобилни телефони са с доста големи размери и се инсталират в автомобили или други превозни средства.
Съвремените телефони се свързват с клетъчна мрежа и са все по-малки,  и удобни за носене, и говорене.