вторник, 2 март 2010 г.

Пролет

                                                                                                             От Васил Попович

Пролет мила, животворна
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.

И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.

Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.

Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе.                                     Източник

2 коментара:

катя каза...

Подарък за Тони!

Анонимен каза...

от Лили Благодаря !

Публикуване на коментар

Последователи