петък, 5 март 2010 г.

Песен за майката

  
                                                                                                                                 

от Марко Ганчев
                                                                                                                                  
Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда                    


                                            

вторник, 2 март 2010 г.

Пролет

                                                                                                             От Васил Попович

Пролет мила, животворна
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.

И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.

Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.

Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе.                                     Източник

Последователи