от Марко Ганчев Прохожда чедото, прохожда И тръпка сладостна пробожда Сърцето майчино, че вече човек е нейното човече. И мисли тя, че го повежда с ръка към своята надежда. Не знае, че го е създала за близост не, а за раздяла. Додето майката усети, изтръгва й го от ръцете безмилостният господар на всички царства цар Буквар. Остава майката сама с играчките му у дома. Погалва някоя играчка и ето ти играчка-плачка. Прописва чедото, прописва. Вълна на нова радост плисва и първа дума пишат двама, и то се знае, тя е “мама”. Когато мама е сама, ще праща чедото писма… Не знае тя, че рядко пише синът зает с дела по-висши. Додето майката усети, изтръгват й го от ръцете казарма, работа, жени… А пък жените са едни… Сама при старите му книги остава мама и реди ги. Поплакват заедно с буквара и после всеки се затваря. От ден на ден разбира мама, че има син, но и че няма. Разбира тя,че го е създала за близост не, а за раздяла. И вече не до рожба близка да бъде близо мама иска. Обратното желае само: синът да не извика “мамо”. Да не извика “мамо, мамо” синът в нещастие голямо. И щом не сеща се за мама, то значи, че опасност няма И че светът добре го среща, затуй за мама се не сеща. И мама в стаята тогава ръка на себе си подава, поема я и се повежда сама към своята надежда | |||||
Categories
петък, 5 март 2010 г.
Песен за майката
вторник, 2 март 2010 г.
Пролет
От Васил Попович
Пролет мила, животворна
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.
И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.
Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.
Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе. Източник
Пролет мила, животворна
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.
И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.
Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.
Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе. Източник
Абонамент за:
Публикации (Atom)