петък, 5 март 2010 г.

Песен за майката

  
                                                                                                                                 

от Марко Ганчев
                                                                                                                                  
Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда                    


                                            

3 коментара:

Анонимен каза...

ТАКАВА Е ЖЕСТОКАТА ИСТИНА.РАЖДАМЕ ГИ ,ГЛЕДАМЕ ГИ,НО НЕ ЗА НАС САМИТЕ , А ЗА ДА ОСТАНЕМЕ САМИ .
КОЛКО ЖАЛКО САМО .

Bla каза...

Г-н Анонимен, подозирам, че си софиянец, тъй като за повечето от нас е типично да казваме "останеме", вместо "останем". И все пак, това, че (евентуално) си столичанин не ти извинява неграмотността, даже я прави още по-противопоказна.

PS Caps Lock е клавиатурна функция, с която не бива да се прекалява.

Анонимен каза...

tova e strasno

Публикуване на коментар

Последователи