вторник, 22 юни 2010 г.

Българският език

Език свещен на моите деди,                     
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.                   



Иван Вазов

6 коментара:

Анонимен каза...

ТИ ПЛАТИ ЛИ АВТОРСКО ПРАВО ДА ПУБЛИКУВАШ ТОВА?
ДА ДОЙДЕ ГДБОП,ВЕДНАГА!!!!!

катя каза...

Аз наизуст го знам, пресъздавам по памет :)

Анонимен каза...

АНОНИМЕН ПРЕДАВАЙ БЪЛГАРИТЕ ЩТОТО ЩЕ ТЕ ПРЕДАДЕМ

Анонимен каза...

КАТЕ ЗА сажаление тая самосазнателност ВЕЧЕ е изкорениха "ДЪРЖАВА БЕЗ АРМИЯ НЕ Е ДЪРЖАВА

Анонимен каза...

МОМЧЕ НЕ БИЛО ВОЙН ЖЕНА НЕ БИЛА МАЙКА .........!?

Анонимен каза...

ЕНИЧАРИТЕ ДА НЕ СЕ ОБАЖДАТ

Публикуване на коментар

Последователи