четвъртък, 12 май 2011 г.

Част от книгата "Възможните майки" на издателство "Скалино""



Сън в зимна нощ

 Разрови баба огнището, извади един въглен с машата, запали пурата и я подаде на дядото. Дядото отпи от чашата с квалитетен коняк, опъна пурата по неговия начин, като неволно изпъна веждата и важно важно издиша.
 „Ей, цял ден е пред компютъра, ще получи срастване - измърмори бабата.”
 Дядото не и обърна внимание, че тя от млада все мърмори.
  „Мечтаех си аз, когато остарея да се разхождаме с дядото в голямата ни градина в бели костюми и аз с бяла шапка с голяма периферия и бял бастун, като ангели, а сега седим в тъмното и се пулим като дяволи.  Бъдни вечер е, добре че утре ще дойдат децата.”
  Въздиша и се връща години назад. Когато се запознаха тя не се оплакваше от артрита и не мърмореше  на глас, само наум. Той обръщаше внимание на всеки жест, на всяка изказана дума, дори неволно нейно възклицание.  Възхищаваха се един на друг, водиха дълги разговори. Събраха се и заживяха. Появи се и детето.
  Трудностите покрай раждането я бяха направили жена, дори и прословутия и гъдел по краката беше изчезнал. Но както изчезна, така се и появи отново. Окончателно изчезна  обаче благият и нрав.  
  Липсата на пари и време я накараха да измисля  нови начини за справяне в кризисни моменти. Надяваше се да е добра майка и съпруга. Но не беше съвсем. Веднъж забрави да отиде на тържеството на детето за осми март, защото имаше важен изпит. Вглеждайки се в очите му разбра, че повече никога, при никакви обстоятелства няма да допусне това. Друг път забрави, че има годишнина от сватбата, заради  проблеми в службата.
  Очарователните и усмихващи моменти бяха повече, първата усмивка, първите зъбчета, първите думички, първите детски лъжи.
  По това време научи някои умения и сръчности, например как се подпира с точилка недобре уплътнената врата на стар хладилник, как се преправят умалели дрешки на по голям размер, как от малкото сополиво дяволче да изцеди усмихнат и вежлив млад господин.  Тогава се научи да точи баница.
  Бабата, както се беше умислила пъргаво подскочи, отиде до огромната фурна последен модел и погледна вътре, баницата, все още не беше изгоряла.
 „Знаеш ли,  колко години ми трябваха да се науча да правя хубава баница. – започна да нарежда на дядото, Цялата тънкост е била в брашното и тестото. В началото когато бях млада и нетърпелива исках всичко да става бързо и веднага, тогава и кората се късаше, както и в живота, късат се нишки, развалят се отношения.  След няколко неуспешни опита се разбира, че всяко нещо изисква време не става само с желание. Хубавият лист става от добре измесено и отлежало тесто.  Леко и търпеливо се пипа, като се използват  възглавничките на дланта. Тогава и листа ще стане голям и тънък и ще ти се отблагодари за усилията.
   Трудно се прави баница трудно се гледат и деца, Те са като плънката в нея. От плънката зависи дали целият труд ще има резултат. Ако е добра ще стане пухкава, сочна и вкусна.” ...
Бабата се унесе на стола пред фурната нов модел, дядото оттатък пред компютъра.
   В дрямката си чу изведнъж тропот и викове. Някой беше седнал върху главата на бабата.  „Мамооооо.”
  Спалнята е се превръща в сцена от абсурден филм с елементи на хорър. Едър единадесетгодишен младеж, подскачащ  в единия край на леглото, високо се смее, прав до него бащата с две чаши кафе крещеше ”Престани да се тръшкаш”. Най-малкият успешно сяда върху главата на майка си и след това се изправя горд, че се е отървал от гащите и чорапите, опитвайки се на тяхно място да нахлузи пуловера на баща си.
  „Честита Коледа мамо”
Да, това съм аз, със двама сина единият  излизащ от наивното детство, другият навлизащ там и съпруг в четиридесетте. Радвам се, че всичко беше сън и имам още време да осъществя мечтата си за двама старци, разхождащи се в градината, облечени в бяло и хванати под ръка...

Последователи