сряда, 23 юни 2010 г.

"Знаете ли кой съм аз"

Народен бях, дорде бях гол
и нямах хляб да ям;
за народа си бях готов
и живота си да дам.

Народен бях, дорде имах
аз нужда от народа;
цели пет години крещях
за чест и за свобода.

Но видях аз - свободата
парички не печели;
сал кражбата у хората
лежи в меки постели.

И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез -
богатите с жълтици.

И заклех се пред себе си
парички да добия;
с дявола станах ортак,
мекере на Сърбия.

Продавах аз народа си
за лъскави жълтички,
продавах аз брата си
за пустите парички.

Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.

Но... хвала ми! Спечелих си
две хиляди жълтички;
ще хванат те веч от сега
да се въдят самички.

Ще стана аз човек почтен,
не ще съм вагабонтин
и аз ще да спусна корем
и пак ще съм "народен".

Ще ми стискат ръчицата
нашите великаши;
"Пълна му е торбичката",
ще казват, "той е наши".

И аз, честит, ще си купя
файтон с два бели хата,
ще се разхожда по Букурещ
в него мойта Ната!

Стефан Стамболов

вторник, 22 юни 2010 г.

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър христиенин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със труда си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Христо Ботев

Българският език

Език свещен на моите деди,                     
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.                   



Иван Вазов

Последователи