сряда, 13 януари 2010 г.

Христо Ботев

Пристанала


Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
"Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д’идем двама!"
Па се спусна к’нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей изкочи стара майка
на висок и хубав чардак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,

че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!"

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
ту щерка си, ту Дойчина.

"Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш, дето седнеш -
да не станеш по година!

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от верига, от темница!

Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че от там се тебе хили
и на горски самодиви!

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!"

От тез клетви се събуди
и Стоенкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!"

Лайката

Билки за лек

Майка Зайка се завайка -
Зайко зъбче го боли.
Доктор Га й рече: - Лайка
в къщи имате, нали?
С нея ще се нажабурка
и ще оздравее в миг.
Зайка в своята къщурка
няма лайка нито плик.
"А сега? Къде да ида?
Зимата навън фучи.
Рунтавелка да ме види,
зная си, ще ме сгълчи.
Но - при нея!..."
- Рунтавелке, извинявай!...
- Заповядай!
Брах я в пек.
Ще ти дам, но не забравяй,
билки да береш за лек!
Автор: Методи Христов
 Най-често срещана, обичана, уханна-това е лайката нашият незаменим помощник при различни неразположения душевни и телесни.  
 Лайката пренадлежи към семейство сложноцветни. Расте по ливади, поляни, пасища и около пътища. Отдавна е използвана от народната медицина, навлязла е широко и в научната. Според проучванията най-важната съставка на етеричното и масло е хамазуленът-с доказано противовъзпалително, спазмологично и газогонно действие.
 За нейна родина се смятат земите на Азия, според други източници Африка. В момента е разпространена в целия свят. Заради противовъзпалителното, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия лайката е смятана за универсално лекарство.
 Най често се използва под формата на чай и промивки. Не бива да се подценява ролята и при инхалации и лапи. Намира широко приложение в козметиката.
 Затова си направете чай от лайка и бъдете сигурни, че сте се погрижили за здравето и външният си вид.

вторник, 12 януари 2010 г.

Телефонът


 Можем ли да си представим ежедневието без телефон?
 Знаел ли е Александър Бел през 1876 година, обаждайки се до своя помощник Уотсън до съседната стая с новото си изобретение, колко ще промени живота на човечеството?
Телефонът бързо навлиза в България. Само година след това на 12 януари се е провела първата телефонна връзка от днешния град Пордим. Това става в Руско-Турската война между  румънския и руския щаб при обсадата на Плевен.
 Въведен е официално през 1879, а първата междуселищна връзка се е осъществила през1891 между София и Пловдив.
 Връзката меду два телефонни устройства се осъществява благодарение на телефонната централа.
 С увеличението на броя абонати в началото на 20 век са въведени първите ръчни централи.  След това са въведени електромеханични, след тях полупроводникови и хибридни-все още съществуват и накрая добре познатите цифрови.
Клетъчните мрежи се появяват през първата половина на 80-те години. Първите мобилни телефони са с доста големи размери и се инсталират в автомобили или други превозни средства.
Съвремените телефони се свързват с клетъчна мрежа и са все по-малки,  и удобни за носене, и говорене.

Последователи